Русия атакува Украйна с 168 дрона и десетки ракети на 20 август. Основната цел е била Киевска област. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че са свалили или неутрализирали 145 безпилотни апарата и повечето крилати ракети.

По данни на украинските власти ударите са причинили жертви и десетки ранени. Засегнати са жилищни сгради, училище, детска болница и детска градина. Асошиейтед прес съобщи за най-малко 16 загинали и около 40 ранени в Киев и региона.

Атаката показва колко бързо въздушните последици от войната могат да достигнат до съседни държави и да задействат техните системи за наблюдение и реакция.

Комбинирана атака с дронове и ракети

Украинската страна описва атаката като комбинирана операция с различни типове оръжия. Сред тях са балистични и крилати ракети, както и дронове Shahed, Gerbera и дронове имитатори.

  • 168 изстреляни безпилотни апарата;
  • 145 свалени или неутрализирани дрона;
  • 31 неутрализирани крилати ракети от типовете Х-101, „Искандер-К“ и Х-59;
  • 8 неутрализирани ракети „Калибър“;
  • въздушни попадения на 28 места в Украйна.

Тези данни са на украинските власти и не могат да бъдат независимо потвърдени във всички подробности. Руското Министерство на отбраната заяви, че е поразило промишлени и военни обекти в Киевска област.

Как атаката засегна съседни държави

Полша активира авиацията, наземните системи за противовъздушна отбрана и радарното наблюдение. Румъния съобщи за паднал дрон край границата с Украйна. Испания и Румъния вдигнаха изтребители заради въздушни цели в района. Молдова също съобщи за нарушение на въздушното си пространство. Това съобщи Асошиейтед прес.

Тези действия не означават автоматично, че Русия е атакувала държава от НАТО. Те показват, че въздушните инциденти около войната могат да изискват незабавна реакция и извън украинското въздушно пространство.

Какъв е рискът за България

България е част от същия регионален въздушен и морски коридор. Страната разполага с дежурни изтребители, радиолокационно наблюдение и координация с НАТО.

Защитата срещу масирани атаки с нисколетящи дронове обаче изисква различни средства от тези за прихващане на пътнически самолет или ракета. Малките апарати могат да летят ниско и бавно. Те могат да се сливат с релефа и фоновия шум, което затруднява откриването им от традиционни радари.

Анализ на Direktno.bg посочва, че използването на изтребители срещу големи групи евтини дронове не е икономично решение.

Практическият въпрос за България е дали може едновременно да открива множество малки цели, да установява произхода им и да защитава критична инфраструктура. Това изисква няколко допълващи се способности:

  • плътно радарно покритие;
  • мобилни противодронови системи;
  • средства за радиоелектронна борба;
  • по-евтини средства за прехват.

Ограничените ресурси на противовъздушната отбрана

Според Асошиейтед прес украинската противовъздушна отбрана изпитва недостиг на ракети Patriot. Те са сред малкото системи, способни да прихващат балистични ракети.

Едновременното използване на балистични ракети, крилати ракети и дронове усложнява избора кои цели да бъдат поразени първо. Европейските държави трябва да защитават собственото си въздушно пространство, без да изчерпват ограничените запаси от ракети, радари и изтребители.

Атаката от 20 август не доказва пробив в българската отбрана. Тя показва, че ефективната защита зависи не само от броя на изтребителите. Необходими са постоянно наблюдение, бързо споделяне на данни и средства за реакция срещу множество евтини цели.