Народното събрание изслуша премиера, министри и ръководители на службите на 14 октомври. Поводът бяха атаките срещу търговски кораби в Черно море на 6 и 13 октомври, както и умишленият палеж на антени Starlink край София.

Държавата потвърди, че разполага със способности за контрол и спасителни операции в изключителната икономическа зона. Не беше даден категоричен публичен отговор кой е изстрелял дроновете и кой стои зад палежа на комуникационната инфраструктура.

Четири кораба са били атакувани

Премиерът Румен Радев заяви пред депутатите, че в рамките на седмица са били атакувани четири кораба в българската изключителна икономическа зона.

  • Два от плавателните съдове са потънали.
  • От единия са били спасени четирима души.
  • Екипажите на другите два кораба са били спасени.

Атаките на 13 октомври са станали през нощта и при тежки метеорологични условия. Имало е силно вълнение, намалена видимост, ниска облачност и валежи.

По думите на Радев спасителните екипи са реагирали чрез Военновъздушните сили, „Гранична полиция“, Морския спасителен център във Варна и „Морска администрация“.

„България има способности за бързи и навременни действия“, заяви премиерът Румен Радев пред Народното събрание.

Версията за Русия не е доказателство

Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза на 13 октомври, че очакването е дроновете да са били от руска страна. Той обаче изрично посочи, че произходът им не е изяснен.

Това разграничение е ключово: очакваната версия не е доказана идентификация. За категоричен извод са нужни отломки, технически данни или поемане на отговорност.

Българските власти вече са заявявали, че по случаите се работи по две основни хипотези, руска и украинска. До 14 октомври публично потвърдени доказателства за произхода на дроновете не са представени.

Какво се знае за Starlink

По информация, представена пред парламента, двама маскирани мъже са подпалили 11 от общо 17 антени за комуникация със сателитната система Starlink на SpaceX в обект край София.

Случаят се разследва. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев заяви, че не изключва саботажни действия в България.

Той каза още, че службите ежедневно установяват лица, които наблюдават критична инфраструктура, включително железопътни мостове и гари.

Това не означава, че палежът вече е свързан с конкретна държава или мрежа. Публично е потвърдено единствено, че е имало умишлено подпалване и че разследването продължава.

Какво остава за изясняване

  • Кой е произвел и управлявал дроновете, атакували корабите.
  • Имало ли е предварително предупреждение за нападенията.
  • Какви технически средства са използвани при атаките.
  • Има ли връзка между палежа на антените и по-широка саботажна дейност.
  • Как ще бъде защитено гражданското корабоплаване в зоната.

Следващият натиск е върху защитата

Пред парламента беше съобщено, че България води разговори с партньори за финансиране, обмен на опит и оборудване с противодронни системи.

Военният министър е заявил, че България не може да конвоира търговски кораби в международни води. Подобна защита е възможна в териториалните води.

Практическият въпрос вече не е само кой стои зад атаките. Държавата трябва да покаже как ще открива нисколетящи безпилотни системи, как ще предупреждава корабите и как ще пази обекти, чието повреждане може да прекъсне критични комуникации.

Парламентарното изслушване даде отговор за реакцията на спасителните служби. То обаче остави отворен най-чувствителния въпрос: кой е организирал атаките и дали България е изправена пред отделни инциденти, или пред координиран натиск.