Финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 обсъждат на 31 август и 1 септември в Ашвил, Северна Каролина, нов натиск срещу Иран. Вашингтон иска партньорите да ограничат финансовите връзки с Техеран. Митата срещу част от същите държави и високите енергийни цени обаче затрудняват общата позиция.

Основният въпрос е дали Г-20 ще подкрепи координиран финансов натиск или САЩ ще продължат предимно с едностранни мерки.
  • САЩ подготвят санкции срещу още една банка, без да посочват името ѝ.
  • Американското финансово министерство предложи да ограничи достъпа на Banque Misr UAE до кореспондентски сметки в САЩ.
  • Според американското ведомство банката е обработила около 1,8 млрд. долара за 103 компании, потенциално свързани с ирански мрежи за заобикаляне на санкциите.
  • За България възможният ефект минава през цените на горивата, транспорта и вносните стоки от европейския пазар.

Вашингтон търси подкрепа за банков натиск

Американският финансов министър Скот Бесент използва срещата, за да търси подкрепа за ограничаване на достъпа на Иран до международната финансова система. Паралелно с това той настоява Г-20 да обсъди икономическия растеж, търговските дисбаланси, държавния дълг и банковото регулиране, съобщи Associated Press.

Direktno.bg съобщи, че на 28 август американското Министерство на финансите е предложило мярка срещу Banque Misr UAE. Според официалната оценка на ведомството между януари 2024 г. и юни 2026 г. банката е обработила приблизително 1,8 млрд. долара за 103 компании, които може да са част от ирански мрежи за заобикаляне на санкциите.

Предложението все още не е окончателно правило. След публикуването му е предвиден 30-дневен срок за обществени коментари. Ограничението няма да влезе автоматично в сила с обявяването му.

Китай остава ключовият тест

Вашингтон иска партньорите да намалят бизнеса си с Иран. Най-трудният разговор е с Китай, който според Associated Press е най-големият купувач на ирански петрол.

Американската администрация не изключва санкции срещу китайски компании или финансови институции, ако те продължат да купуват ирански петрол. Подобен ход би могъл да предизвика ответни мерки и да затрудни плащанията за енергийни доставки.

Това поставя останалите държави от Г-20 пред избор между подкрепа за натиска срещу Иран и защита на собствените им търговски и енергийни интереси.

Митата отслабват общата позиция

Срещата се провежда на фона на търговско напрежение между САЩ и Канада, както и на спорове за митата с други големи икономики. Вашингтон търси координация срещу Иран, докато едновременно използва търговски ограничения срещу партньори.

Това прави общата санкционна позиция по-трудна за изграждане. Новите мита повишават разходите за вносителите. Те засилват и опасенията, че натискът срещу Техеран може да прерасне в по-широк икономически конфликт.

Как може да се усети в България

За българските домакинства непосредственият риск не е самото решение на Г-20, а евентуалното продължаване на енергийния натиск. По-скъпият петрол и по-високите разходи за морски транспорт могат да се отразят на цените на горивата, логистиката и част от храните.

Ефектът няма да бъде автоматичен или еднакъв за всички стоки. Той ще зависи от продължителността на напрежението, движението на петролните котировки, застраховките за превозвачите и реакцията на европейските пазари.

Това е възможен икономически ефект, а не обявена конкретна мярка за България. Практическото отражение ще зависи от това дали ограниченията ще останат ограничени до отделни финансови посредници или ще засегнат по-широки търговски канали.

Най-важният сигнал от Ашвил ще бъде дали Г-20 ще формулира обща позиция. При липса на съгласие САЩ вероятно ще продължат със самостоятелни санкции, а партньорите ще преценяват всяка мярка според собствените си търговски и енергийни интереси.