Съединените щати и Иран възобновиха директните удари на 1 септември 2026 г. Това стана след повече от месец без открит военен сблъсък. Американската армия атакува ирански обекти по южното крайбрежие, а Техеран отговори с ракети и дронове срещу американски позиции и съюзници в Близкия изток.

Новата ескалация засяга и Ормузкия проток. Той е основният морски изход от Персийския залив и един от най-важните маршрути за световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

  • През 2025 г. през протока е преминала около една четвърт от вноса на втечнен природен газ за Азия.
  • През него са преминали близо 7% от европейските доставки на втечнен природен газ.

Данните са на International Energy Agency. Те показват защо всеки продължителен проблем с трафика може да се отрази извън региона.

Как започна новият обмен на удари

На 31 август и 1 септември американски представители съобщиха за опити на ирански сили да атакуват търговски кораби и американски военнослужещи в региона. След това американското Централно командване заяви, че е приключило нова серия от удари срещу цели на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

Според официалното съобщение са били поразени системи за противовъздушна отбрана, радари, морски съоръжения, способности за поставяне на мини и комуникационна инфраструктура. Американската страна представи операцията като отговор на заплахите срещу корабоплаването и американските сили.

Иран съобщи за ответни ракетни и дронови атаки срещу американски обекти в Бахрейн, Йордания и Ирак. Бахрейн заяви, че е прехванал дронове.

В Кувейт беше съобщено за пожар в жилищен комплекс след удар с дрон на 2 септември. Към момента на публикацията няма потвърдени данни за мащаба на щетите. Информацията е на Associated Press.

Защо Ормузкият проток е центърът на кризата

Протокът съчетава военен и икономически натиск. Иран разполага с брегови ракети, радари, дронове и морски мини, които могат да затруднят движението на кораби. Съединените щати заявиха, че се стремят да унищожат именно тези способности.

На 1 септември британската служба United Kingdom Maritime Trade Operations съобщи за танкер, ударен от три неизвестни снаряда при излизане от протока, на около 17 морски мили източно от Хасаб, Оман.

Не са съобщени жертви или разлив на гориво. Associated Press съобщи и за отделен инцидент с танкер и военни сили край Оман.

Тези случаи не доказват сами по себе си кой стои зад атаките. Те показват, че рискът вече не засяга само военни бази. Той достига до търговския трафик и застрахователите, които определят цената на всеки курс.

Ключовият риск за пазарите не е само самият удар, а възможността корабите да бъдат забавени, отклонени или принудени да плават при по-високи разходи.

Какво означава това за Европа

Най-бързият ефект може да се прояви в цената на транспорта и енергията. Ако корабите чакат, сменят маршрути или плават с военен ескорт, разходите за гориво, застраховки и доставки се увеличават.

По-високите разходи могат да се прехвърлят върху няколко групи стоки и услуги:

  • горива;
  • храни;
  • промишлени стоки;
  • транспортни услуги.

Direktno.bg посочва, че натискът върху Ормузкия проток увеличава енергийните рискове и усложнява опитите на Съединените щати да изградят обща международна позиция срещу Иран.

За България непосредственият ефект би дошъл през европейските пазари, а не чрез директен недостиг от Персийския залив. Българските цени зависят от международните котировки, разходите за превоз и решенията на рафинериите и търговците в региона.

Какво следва

  • Дали търговските кораби ще продължат да преминават през Ормузкия проток.
  • Дали Съединените щати ще разширят ударите към други морски и ракетни обекти.
  • Дали Иран ще продължи атаките срещу американски съюзници в Персийския залив.
  • Дали ще се появи дипломатически канал, който да спре ударите и да намали риска за корабоплаването.

Всяко ново нападение срещу танкер може да повиши застрахователните премии и да забави доставките. При продължително ограничаване на трафика натискът може да се разпространи от петрола към транспорта, инфлацията и производството в Европа.