България ще засили наблюдението в Черно море и ще ускори придобиването на антидронови системи, след като на 6 октомври два търговски кораба бяха поразени в българската изключителна икономическа зона, на около 70 морски мили източно от Бяла.

На заседанието си на 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност осъди ударите като грубо нарушение на международното морско право. Съветът поиска незабавно установяване на извършителите. Властите обаче не обявиха доказана версия за произхода на дроновете.

Какво реши КСНС

Участниците са се обединили около няколко конкретни стъпки:

  • незабавна проверка за установяване на извършителите;
  • засилено морско наблюдение с безпилотни летателни системи;
  • ускоряване на модернизацията на въоръжените сили;
  • придобиване на антидронови системи с възможности за кинетично въздействие;
  • по-тясна координация с НАТО и Европейския съюз.

Президентът Илияна Йотова заяви, че резултатите от проверката ще бъдат съобщени публично. България ще постави темата и на европейските формати, включително на срещата на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.

Няма потвърден извършител

Премиерът Румен Радев каза след заседанието, че към 7 октомври няма пряка заплаха за националната сигурност. Той подчерта, че рисковете остават, защото войната се води близо до българските брегове.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че за установяване на произхода на дроновете са нужни отломки или поемане на отговорност от някоя от страните. По думите му към момента няма доказателства дали апаратите са руски или украински.

Институциите трябва едновременно да укрепят защитата на морската инфраструктура и да не превръщат предположенията в официално заключение.

Това поставя ясна граница пред политическите внушения. Проверка, отломки и международни данни могат да изяснят произхода на дроновете. До тогава всяко категорично приписване на отговорност би било спекулация.

Разследването ще използва и европейски данни

Европейската агенция по морска сигурност предоставя на България и Румъния данни от спътниково наблюдение. Те трябва да помогнат за изясняване на движението на корабите и обстоятелствата около ударите.

България е поискала и международна помощ за оглед на потъналия кораб с подводен дрон. Вторият плавателен съд, който е останал на вода след пожара, също трябва да бъде обследван.

Какво се променя за морската сигурност

Решенията на КСНС не означават, че защитата вече е изградена. Те очертават посока за ускорени покупки, по-добро откриване на заплахи и обща работа със съюзниците.

На 7 октомври България пое командването на поредната активация на Противоминната група в Черно море. В нея участват кораби на България, Румъния и Турция.

Групата е създадена за борба с минната опасност. Съвместното присъствие обаче показва колко многостранна е задачата за сигурността на морския трафик, особено когато към мините се добавят въздушни заплахи и атаки срещу търговски кораби.

Следващият ключов въпрос е колко бързо решенията ще се превърнат в реално наблюдение и защита. За хората и бизнеса по българското Черноморие това е разликата между реакция след удар и способност за ранно предупреждение.